Bookspirit
Добре дошли в Bookspirit!
За да имате достъп до фен-преводите ни и разделите за лично творчество, трябва да влезете в профила си.
Ако все още не сте наш потребител, заповядайте при нас.
Регистрацията отнема само няколко минути!

Silver (aдминистратор)


За книги, преводи и всичко, което правим през свободното си време.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Китайски език

Go down 
АвторСъобщение
Martin9630
Учен
avatar

Брой мнения : 5
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 03.05.2011
Age : 21
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Китайски език   Съб Юли 02, 2011 1:23 am

Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група Хан. Той е един от езиците, формиращи Сино-тибетското езиково семейство. Различните варианти (още известни като диалекти) на китайския са роден език за около една шеста от населението на света, тоест повече от един милиард души.

В лингвистичен аспект въпросът дали разновидностите на китайския са "езици" или "диалекти" е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1.2 милиарда души; само китайския мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.

Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, макар че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални езикови групи са на брой между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата мандарин (850 милиона), следвана от групата ву (90 милиона), мин (70 милиона) и кантонски (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото дори между отделните европейски езици, въпреки, че някои като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.

Китайският е класифициран като макроезик с тринадесет под-езика в ISO 639-3, въпреки че въпросът как трябва да се определят китайските езикови разновидности — като много "езици" или като "диалекти" на един единствен език — все още не е напълно уточнен.

Общоприетата форма на говоримия китайски е стандартният мандарин "普通话/普通話 (пинин: pǔtōnghùa); 国语/國語 (пинин: gúoyǔ)", чиято основа е диалекта бейдзин (Пекин). Стандартният мандарин е официален език в Китайската Народна Република (КНР), Тайван, както и един от четирите официални езика на Сингапур.

Китайският, тоест де факто стандартният мандарин, е един от шестте официални езика в Обединените нации.Сред останалите разновидности, стандартният кантонски е широко разпространен и влиятелен в различни отвъдморски общности и остава един от официалните езици в Хонконг (заедно с английския език) и в Макао (заедно с португалския). Мин нан, част от китайската езикова група мин, е широко разпространен в южен Фудзян, в Тайван (където е познат като тайвански или хокло) и в югоизточна Азия (преобладава в Сингапур, Малайзия и Филипините и там е познат като хоккиен).

Лингвистите често разглеждат китайския като езиково семейство. Но поради социалнополитическото и културно положение в Китай и поради факта, че всички говорими варианти на езика използват една общоприета писмена система, е прието да се говори за тези обикновено взаимно неразбираеми разновидности като за “Китайския език”. Разнообразието от китайски диалекти се равнява с това на романските езици и дори превъзхожда това на германските и славянските езици.

От чисто описателна гледна точка, "езици" и "диалекти" са просто условни групи от сходни идиолекти и това разграничаване не носи практическо значение на лингвистите, които се занимават единствено с техническото описание на различните регионални диалекти. И все пак, идеята за един единствен език придава важен оттенък на политическата и културната идентичност и обяснява многобройните вълнения, породени от този спорен въпрос. Повечето китайци и китайски лингвисти се отнасят към китайския като към един език и неговите диалектни подразделения, докато други наричат китайския езиково семейство и неговите езикови подразделения.



В КНР и Сингапур, правителството обединява всички подразделения на китайския език (езици), с изключение на стандартния мандарин, под наименованието фангйен (“регионални езици”, често превеждано като “диалекти”). Съвременните китайско говорещи от всяка отделна група общуват чрез един официален, общоприет писмен език, въпреки че този модерен писмен стандарт е създаден на основата на мандарин.

Писмен китайски език Връзката между китайския говорим и писмен език е сложна. Говоримите варианти на езика са се развили до различна степен, а писменият китайски се е изменил много по-малко. Класическата китайска литература се е зародила в периода Пролети-Есени (770-476 г. пр. Хр.), въпреки че има открити писмени документи, датиращи от 14 до 11 век преди новата ера.

През последните години на династията Хан обаче, стандартният писмен китайски вече започнал да се различава от тогавашния народен език. До края на 19 век само получилите образование можели да пишат на този формализиран класически китайски език, познат като уънйен, който бил езикът на Конфуций и ранните класици, и който бил много далеч от това, което се говорело повече от две хилядолетия по-късно. По време на династиите Мин(г) и Цин една поредица от романи, написани на езика на народа, започнали да привличат обществения интерес и до 20 век на повечето езикови реформисти било ясно, че литературният писмен стандарт трябва да бъде загърбен. Движението „Четвърти май” от 1919, начело с Ху Шъ, застанало зад искането за народен идиом; то бавно набирало мощ и в края на 20-те години на 20 век писменият стандарт бил заменен от народен байхуа (白話/白话 báihuà). Днес този стандарт, който е тясно изменен към съвременния диалект мандарин, се използва навсякъде в Китай, в отвъдморските страни и на практика във всички модерни литературни творби.

Китайският правопис фокусира върху китайските йероглифи, хандзъ, които представляват сигли, изписани във въображаеми правоъгълни блокчета, традиционно подредени във вертикални колони, четат се от горе надолу и от ляво на дясно. Китайските йероглифи са морфеми, независими от фонетични промени. По такъв начин думите за числото "едно", yi на мандарин, yat на кантонски и tsit на хоккиен (от мин) се изписват с един и същ йероглиф ("一"). Лексиката на различни основни китайски варианти се изменила, а разговорният писмен китайски започнал често да употребява уникални "диалектни йероглифи", като 冇 и 係 за кантонски и хакка, които се считат за архаични или неупотребими в стандартния писмен китайски език.

Разговорният писмен кантонски диалект е много популярен в онлайн чат стаите и SMS-съобщенията между жителите на Хонг Конг и говорещите кантонски навсякъде другаде по света. Употребата му се счита за силно разговорна и не може да се употребява при никакви официални случаи.

Също така в Хунан, някои жени са пишели на местния си език на Nü Shu, сричкова азбука, произхождаща от китайски йероглифи. Езикът дунган, разглеждан от някои като диалект на мандарин, сега се пише също и на кирилица, а някога бил писан на арабската азбука, въпреки че хората от дунган живеели извън Китай.
Писменият китайски език си служи с китайски йероглифи (漢字/汉字 пинин: hànzì), които са сигли: всеки символ представлява семема или морфема (смислена частица на езика), както и една сричка; писменият език по този начин може да бъде определен като морфемо-сричково писмо. Китайските йероглифи се изменили с времето от най-ранните си форми. Идеята, че всички китайски йероглифи са или пиктограми, или идеограми, е погрешна: повечето йероглифи съдържат фонетични части и са комбинирани с фонетични компоненти и семантични корени. Само най-простите йероглифи, като рън 人 (човек), ръ 日 (слънце), шан 山 (планина), шуей 水 (вода), могат да имат изцяло пиктографски произход. През 100 AD, бележитият учен Сю Шън (許慎, Xǚ Shèn) от династия Хан, класифицирал йероглифите в шест категории, а именно пиктограми, прости идеограми, сложни идеограми, фонетични заемки, фонетични сложни и производни йероглифи. От тях, само 4% са пиктограми, и 80-90% са фонетичен комплекс, съставен от семантичен елемент, който носи значение, и фонетичен елемент, който показва произношението. Има около 214 корени, признати в речника Kangxi, които дават семантичното значение.

Съвременните йероглифи са стилизирани съгласно стандартната азбука (楷书/楷書 kǎishū). Много други писмени стилове се използват също и в източноазиатската калиграфия, включително графичен стил (печат) (篆书/篆書 zhuànshū), курсивен шрифт (небрежно писмо)(草书/草書 cǎoshū) и графичен стил (чиновническо писмо) (隶书/隸書 lìshū). Художниците калиграфи могат да пишат както традиционни, така и опростени йероглифи, но повечето предпочитат традиционните.

Понастоящем има две системи за китайски йероглифи. Традиционната система, която все още се използва в Хонг Конг, Тайван и Макао, произлиза от стандартизирани форми, датиращи от времето на династията Хан. Опростената система, е разработена от КНР, континентален Китай, през 1954 с цел повишаване на масовата грамотност. В нея най-сложните традиционни глифове са опростени до няколко чертички, много други до прости caoshu стенографски варианти, с много синонимни йероглифи.

Сингапур, в който има огромна китайска общност, е първата – и за момента единствената – чужда нация, която официално е заимствала опростени йероглифи, въпреки че те на практика са се превърнали в стандарт дори и за по-младите етнически китайци в Малайзия. Интернет предоставя платформа, която може да се използва с алтернативна система, без значение дали е традиционната или опростената.

Един добре образован китаец в днешно време разпознава приблизително от шест до седем хиляди йероглифа; за да прочетете един вестник от континентален Китай ви са необходими около три хиляди от тях. Правителството на КНР определя грамотността сред работниците като познаване на две хиляди йероглифа, въпреки че тази грамотност може да бъде доста функционална. Един голям пълен речник като Kangxi, съдържа над четиридесет хиляди йероглифа, включително неясни, диалектни и архаични йероглифи; днес от тях се използва само една четвърт.



Последната промяна е направена от Martin9630 на Съб Юли 02, 2011 1:37 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Martin9630
Учен
avatar

Брой мнения : 5
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 03.05.2011
Age : 21
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Китайски език   Съб Юли 02, 2011 1:33 am

Приети са четири тона в стандартния китайски език (мандарин) (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):

1. Равен - обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин ( ¯ ).

2. Възходящ - обозначава се с дясно ударение ( ´ ).

3. Нисък вълнообразен - обозначава се с отметка ( ˘ ).

4. Низходящ - обозначава се с ляво ударение ( ` ).

5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.

mā – мама

má – коноп

mă – кон

mà – ругая

Ето 2 линка с произношенията на различните тонове:

http://www.youtube.com/watch?v=laXqwR9hfJo

http://www.youtube.com/watch?v=FIxK7mEYFBI
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Martin9630
Учен
avatar

Брой мнения : 5
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 03.05.2011
Age : 21
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Китайски език   Нед Юли 03, 2011 2:37 am

Основни думи и изрази:
Кадвам се ...
我的名字是... (Wǒ de míngzì shì)
Например:
Казвам се Мартин.
我的名字是马丁。 традиционен вариант (馬丁) (Mǎdīng) буквално 馬 значи кон, а 丁 четвърти.

Аз съм на .. години.
我...岁。(岁 - 歲) (Wǒ ... suì)

Аз съм българин.
我是保加利亚人。(我是保加利亞人。) (Wǒ shì bǎojiālìyǎ rén)

Здравей.
您好。 (Nín hǎo)

Как си?
你好吗?(你好嗎?) (Nǐ hǎo ma?) (Букв: Добре ли си)

Добре съм.
我很好。(Wǒ hěn hǎo.)

Не съм добре.
我不精。(Wǒ bùjīng.)

Ти?
你呢? (Nǐ ne?)

Благодаря!
谢谢! (謝謝!) (Xièxiè)

Моля.
不客气。(不客氣。) (Bù kèqì.)

Извинете, Простете.
对不起。 (對不起。)(Duìbùqǐ.)

Довиждане.
再见。(再見。) (Zàijiàn)

Местоимения
1Аз 我 (Wǒ)
2Ти 你 (Nǐ)
3Той, тя, то 他, 她, 它 (Tā)




1Ние 我们 (我們) (Wǒmen)
2Вие (你们 за мн. ч.) (Nǐmen) (您 за уважение) (Nín)
3Те 他们 (他們) (Tāmen)

Числа:
1 一 (Yī)
2 二 (èr)
3 三 (sān)
4 四 (sì )
5 五 (wǔ)
6 六 (liù)
7 七 (qī)
8 八 (bā)
9 九 (jiǔ)
10 十 (shí)
11 十一
12 十二
20 二十
40 四十
99 九十九
100 百 (Bǎi)
125 百二十五
200 二百
1000 一千 (Yī qiān)
10 000 十千 / 一万
50 000 五十千
100 000 十万 (十万)(Shí wàn)
100 000 000 百万



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Китайски език   

Върнете се в началото Go down
 
Китайски език
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Bookspirit :: Наука и образование :: Хуманитарни науки-
Идете на: